Някъде под небето На грешната Земя Живеел народ обречен На живот без светлина. Слепи им били очите, Вечна била нощта, Черни били ръцете На сляпата съдба. Дълго така живяли В мрак и тъмнина, Свои богове създали - Идоли на скръбта. Но станало нещо странно В техния тъмен свят - Родил се човекът-чудо, Прогледнал за първи път. Бликнала стръвна завист В обречените души, Те черни пръсти сплели В своите коси, Очите му отнели И до края на своя живот Осъден бил да страда От слепия народ. С вериги окован завинаги, Затуй, че бе видял деня. На хиляди слепци Не можеше да бъде крал И в нощта остана сам Със своята вина.